Кървава дата за България! 9-юнският преврат. Военният съюз премахва правителството и убива министър председателя Александър Стамболийски
Деветоюнски преврат е държавен преврат в България, осъществен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски елементи под управлението на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския аграрни национален съюз (БЗНС) отпред с Александър Стамболийски на фотографията.
В подготовката на преврата взе участие и Народния сговор, а след това той получава поддръжката на множеството опозиционни сили, с изключение на втората по величина парламентарна партия – Българската комунистическа партия (БКП).
Още на конгреса си в края на 1922 година Военният съюз взима решение за премахване с прелом на държавното управление на Стамболийски. През януари се появяват клюки за това, които доближават до държавното управление. През април 1923 година Български земеделски народен съюз печели предварителните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в Народното събрание. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолираност, конфронтирайки се с обичайните партии от Конституционния блок, доста от водачите на които са в пандиза, с Българска комунистическа партия, която счита държавното управление за собствен основен зложелател и го дефинира като „ фашистко “, с Военния съюз, който публично е неразрешен, само че сплотява доста настоящи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация(ВМРО), която държавното управление се ангажира да унищожи с Нишкото съглашение.
След съставянето на новия парламент през май, Военният съюз засилва своите организации и организира събрания на офицерите в разнообразни гарнизони, подготвяйки се за боен прелом, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III (чрез Христо Калфов) и с Вътрешна македонска революционна организация (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е избрана датата на прелом, направени са подробни проекти на интервенцията с систематизиране на задачите и дилемите на обособените подразделени
Превратът е извършен според предварителните планове – дейностите в София стартират в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно удостоверение, стартират да работят организациите в гарнизоните в провинцията. За дейностите в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев – те, както и доста други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни елементи. Лазаров е разгласен за шеф на Софийския гарнизон и управлява обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.
В резултат на преврата е свалено държавното управление на Александър Стамболийски и е формирано ново – отпред с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, като се изключи комунистите. Министрите се събират в 10 часа предходната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им рапортуват за триумфа на преврата. Цар Борис III, откакто изчаква удостоверение от гарнизоните в страната и реакцията на непознатите посолства, утвърждава с декрет новото държавно управление по обяд на 9 юни.
В преврата интензивно вземат участие и автономистите от ВМРО. Дейци на Вътрешна македонска революционна организация убиват Райко Даскалов и други аграрни водачи и сътрудничат на Цанков против левицата.
На обособени места има опити за опозиция от страна на аграрни деятели и обособени групи непринудено включили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е активността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цялостен Плевен е завзет. Въстанието обаче няма проведен темперамент, единно управление и всеобщ обсег, което спомага за смазването му от държавните гарнизони.
Ръководството на БКП се отхвърля да се намеси в отбрана на сваленото земеделско държавно управление, заемайки „ позиция на неутралитет “. ЦК на БКП преценява, че става дума за споразумяване на сметки сред „ селската и градската буржоазия “. Ръководството ѝ оказва деен напън върху локални структури да не поддържат съпротивата на земеделците.
В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от близките села и под негово управление на 10 юни се разполагат в покрайнините на Пазарджик, където са разпръснати от армията.Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е хванат там от общинските управляващи на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По разпореждане от новото държавно управление, той е погубен от група на Вътрешна македонска революционна организация, водена от Величко Велянов.
Кървавият надпис от Александър Стамболийски преди гибелта му
Под натиска на Коминтерна обаче в Българска комунистическа партия се ускорява мнението, че би трябвало да се опълчи на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да разгласи курс към въоръжено въстание, което е планувано за септември 1923 година (Септемврийското въстание).
В подготовката на преврата взе участие и Народния сговор, а след това той получава поддръжката на множеството опозиционни сили, с изключение на втората по величина парламентарна партия – Българската комунистическа партия (БКП).
Още на конгреса си в края на 1922 година Военният съюз взима решение за премахване с прелом на държавното управление на Стамболийски. През януари се появяват клюки за това, които доближават до държавното управление. През април 1923 година Български земеделски народен съюз печели предварителните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в Народното събрание. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолираност, конфронтирайки се с обичайните партии от Конституционния блок, доста от водачите на които са в пандиза, с Българска комунистическа партия, която счита държавното управление за собствен основен зложелател и го дефинира като „ фашистко “, с Военния съюз, който публично е неразрешен, само че сплотява доста настоящи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация(ВМРО), която държавното управление се ангажира да унищожи с Нишкото съглашение.
След съставянето на новия парламент през май, Военният съюз засилва своите организации и организира събрания на офицерите в разнообразни гарнизони, подготвяйки се за боен прелом, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III (чрез Христо Калфов) и с Вътрешна македонска революционна организация (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е избрана датата на прелом, направени са подробни проекти на интервенцията с систематизиране на задачите и дилемите на обособените подразделени
Превратът е извършен според предварителните планове – дейностите в София стартират в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно удостоверение, стартират да работят организациите в гарнизоните в провинцията. За дейностите в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев – те, както и доста други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни елементи. Лазаров е разгласен за шеф на Софийския гарнизон и управлява обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.
В резултат на преврата е свалено държавното управление на Александър Стамболийски и е формирано ново – отпред с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, като се изключи комунистите. Министрите се събират в 10 часа предходната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им рапортуват за триумфа на преврата. Цар Борис III, откакто изчаква удостоверение от гарнизоните в страната и реакцията на непознатите посолства, утвърждава с декрет новото държавно управление по обяд на 9 юни.
В преврата интензивно вземат участие и автономистите от ВМРО. Дейци на Вътрешна македонска революционна организация убиват Райко Даскалов и други аграрни водачи и сътрудничат на Цанков против левицата.
На обособени места има опити за опозиция от страна на аграрни деятели и обособени групи непринудено включили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е активността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цялостен Плевен е завзет. Въстанието обаче няма проведен темперамент, единно управление и всеобщ обсег, което спомага за смазването му от държавните гарнизони.
Ръководството на БКП се отхвърля да се намеси в отбрана на сваленото земеделско държавно управление, заемайки „ позиция на неутралитет “. ЦК на БКП преценява, че става дума за споразумяване на сметки сред „ селската и градската буржоазия “. Ръководството ѝ оказва деен напън върху локални структури да не поддържат съпротивата на земеделците.
В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от близките села и под негово управление на 10 юни се разполагат в покрайнините на Пазарджик, където са разпръснати от армията.Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е хванат там от общинските управляващи на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По разпореждане от новото държавно управление, той е погубен от група на Вътрешна македонска революционна организация, водена от Величко Велянов.
Кървавият надпис от Александър Стамболийски преди гибелта му Под натиска на Коминтерна обаче в Българска комунистическа партия се ускорява мнението, че би трябвало да се опълчи на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да разгласи курс към въоръжено въстание, което е планувано за септември 1923 година (Септемврийското въстание).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ